Имате наднормено тегло? Искате да свалите 5, 15 или дори 30 и повече килограма? При това не искате да правите упражнения, да се отказвате от любимите ви храни, да гладувате и да се изтощавате? Не е невъзможно!
В това се увери и Ели, която свали 44 килограма и то въпреки големия ѝ апетит и нежеланието ѝ да прави упражнения. В началото любовта ѝ по храната не се забелязвала по външния ѝ вид. С годините метаболизмът ѝ се забавил и така мастните натрупвания започнали да се трупат по тялото ѝ! В един момент кантарът показвал 102 кг.
Знаех, че не мога да продължавам така дълго – да ям всичко, до което се докопам, да избягвам физическото натоварване, а в същото време да имам стройна фигура.
Пълнеех и пълнеех. Не се вслушвах в предупрежденията на най-близките ми и убеждавах сама себе си, че мога да отслабна, когато си поискам, въпреки че не беше така.
Схванах всичко това едва когато започнах да се срамувам от себе си.
Мисля, че никой от нас не иска да приеме факта, че е напълнял. Нито дори с килограм. Суета, какво да се прави. Гълтането на корема и затварянето на очите пред новопоявилия се проблем са най-лошата услуга, която сами може да се направим.
Аз започнах да се срамувам от себе си и да нося дрехи, каквито не съм си представяла, че ще имам в гардероба си. Най-ужасното беше, че всички знаеха, че с тези туники и широки рокли се опитвам да прикрия корема и закръглените от всички страни форми. Освен това широките дрехи и огромните количества изразходван материал ме правеха още по-едра отколкото бях.
Направих това, което правят хиляди души като мен – започнах диета. От стандартните диети ставах нервна, защото постоянно бях гладна. Пробвах с физически дейности. Бързото ходене не беше достатъчно, за да отслабна, а не исках да ходя на фитнес и да стоя редом до всички онези привлекателни жени. Честно казано, комплексите ми изиграха своето.
Освен това се уморявах много бързо, а сланините ми пречеха при всяко по-голямо усилие и при движение. Надявах се на чудо, което така и не се случи. С времето станах хронично депресивна, а с неразположението растеше и апетитът ми. Особено след като и социалният и любовният ми живот започнаха пропорционално да гаснат с качването на килограмите. Храната ставаше единственият ми приятел и единствената ми утеха.
И така се качих на този етаж – етажът с дрехи за дебели хора
Определено не мога да забравя деня, в който си купих рокля с размер XXXL. А на всичкото отгоре и продавачката ми каза, че ми стои добре, докато с отвращение гледаше как се тътря към касата, за да платя. Тогавашните ми вече 110 килограма се забелязваха най-много в областта на корема, който отпуснато отскачаше при всяко мое движение.
Провисналата безформена маса ме обграждаше от всички страни и не вярвах, че има спасение. Всички дрехи, които бях пробвала на този етаж ми ставаха. Всичко беше мой размер! Отчайващо, нали? Слизайки надолу по ескалатора минах през етажа с дрехи за привлекателни жени и плачейки се върнах вкъщи. Този ден реших, че ще сложа край на всичките си негодувания и на самосъжалението. Трябваше да отслабна на всяка цена.
Личен треньор – пари на вятъра или добра инвестиция?
Реших да вложа разумно така или иначе скромната си заплата. Позволих си да си наема личен треньор. Неговата система за отслабване определено беше добре разработена, само че не можех да издържа на това темпо. След тренировката се чувствах, сякаш душата ми излиза от тялото. Часове наред след фитнеса лицето ми беше червено като домат и се потях.
Чувствах неописуем глад и ядях повече отколкото ми беше препоръчал. Мислех си, че на тренировката губя повече калории, отколкото приемам.
Естествено резултатите изоставаха и треньорът обърна внимание на грешките ми. Спрях да ползвам услугите му, защото бях убедена, че след един месец потене, умора, мускулни трески и голяма сума вложени пари ще има видим резултат. Кантарът обаче падна само с 3 килограма надолу, а при моите размери, това дори не се забелязваше.
Начинът за отслабване, на който се присмях добре
Една колежка от работа беше свалила 15 килограма за един месец и ми беше любопитно да разбера точно какво е яла, колко се е движела дневно и подобно.
Когато ми каза, че е отслабнала след като само си е лепяла пластири за отслабване си помислих, че се шегува с мен. Бях убедена, че просто има много задължения и вкъщи – две деца, готвене, пране, работа в градината…
Впрочем тя се кълнеше, че е отслабнала само с помощта на пластирите. Проучих малко повече и взех решение. Реших и аз да си ги купя, защото за начало щеше да ми дойде добре да отслабна с едни 10-15 кг… А след това щях да имам стимул и щеше да ми е по-лесно да продължа, защото в онзи момент ми липсваше именно мотивация.
Скроих пъклен план!
От уебстраницата на производителя на пластирите, си поръчах 3 опаковки наведнъж, защото беше ясно, че в моя случай едномесечна употреба няма да е достатъчна. Все пак имах „мааалко повече“ в излишък.
Пластирите се казват GoSlimmer Patch. Цената им е приемлива, дори и за нашия стандарт, а единственото упътване, към което трябваше да се придържам е да поставям по само 1 пластир дневно и на чиста неокосмена кожа.
ОК, беше лесно за помнене. И започнах. На всеки 24 часа заменях стария пластир с нов и се чудех как така не ми се яде. Мислех си, че е на психическа основа, че сама съм се убедила, че трябва да отслабна и затова не търся храна. Сега обаче знам, че това е единствено благодарение на тях.
Първото ми мерене беше съпътствано от радостни сълзи. Бях стопила 13 кг мазнини! Това ме мотивира допълнително, събрах смелост и тръгнах на фитнес. Вярно е, че ме беше срам от мен самата и че ми беше много трудно, но знаех, че е за мое добро.
Въпреки че на продажбената страница не пише да се правят упражнения, аз все пак исках да сваля повечко килограми, отколкото обикновено човек иска, и затова започнах и с физически активности. При следващото теглене резултатите бяха много по-добри от предишното – минус 24 кг!
С нарастването на мотивацията ми килограмите се топяха
Общо свалих 44 кг и огромен брой сантиметри от всички части на тялото си. Семейството ми беше въодушевено. Случваше се много приятели и познати да ме подминат, защото не ме разпознаваха.
Не се обиждах от това, защото и сама виждах трансформацията в огледалото и то още след първия месец употреба. Впрочем, най-големият триумф беше шопингът на нов гардероб. Отидох на етажа, на който преди само гледах как слабичките си купуват дрехи.
И си я взех! Рокля с размер S! После се качих на етажа с плюс сайз дрехите, а продавачката, която иначе ме гледаше с отвращение, ме попита дали може да ми помогне и за кого търся дрехи. Щастието, което ми донесоха тези мънички GoSlimmer пластири е неописуемо! Животът ми отново има смисъл!
Имаме прекрасни новини, ако някой има проблем като този на Ели (наднормено тегло, голям апетит, иска да отслабне, но диетите не дават резултат).
